Засушаването : от климатичен до здравен проблем

cross.bg · Feb 18, 2026 · Collected from GDELT

Full Article

/КРОСС/ Как сушата увеличава риска от инфекции, топлинен стрес и социална несигурност Рубрика: Общество Автор: Зорница Спасова Зорница Спасова е автор в Климатека. Има докторска степен по „Климатология" от СУ „Св. Климент Охридски". Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Работи като главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 - ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО. Акценти: Сушата вече не е само аграрен проблем - тя увеличава риска от инфекции, векторно пренасяни заболявания и топлинен стрес. Концентрацията на замърсители във водоизточниците нараства при засушаване, а с това и рискът от излагане на токсични вещества. Пясъчните бури и горските пожари, често съпътстващи сушата, причиняват респираторни заболявания. Съхраняването на вода в контейнери води и до размножаване на комари - преносители на опасни заболявания като малария и денга. Засушаването често е съпътствано с проявата на горещи вълни и рискове от топлинно изтощение, топлинен удар, дехидратация и бъбречно натоварване. Сушата обикновено се измерва в спаднали нива на язовири и компрометирани реколти. Но когато водата намалява, в риск е не само икономиката - засегнато е и здравето на хората. Недостигът на вода влошава качеството ѝ, затруднява поддържането на хигиена и увеличава уязвимостта към инфекции и топлинен стрес. В България този риск вече не е хипотетичен. Повтарящите се периоди на воден режим и прогнозите за по-сух климат поставят въпроса дали сме подготвени за здравните последствия от един все по-дефицитен ресурс. В следващите редове разглеждаме как тези процеси вече се проявяват и какви са рисковете пред България. Последните две лета бяха белязани с незапомнено засушаване у нас, съпътствано с горещи вълни и множество пожари. Между 200 и 300 населени места в страната целогодишно страдат от суша, а през лятото броят им драматично се покачва. Всяко лято проблемът се повтаря, става изключително актуален и отразяван, но с отминаването на топлия сезон затихва и се забравя - до следващото лято. Но опасността е приспана само временно. А визия за овладяване на проблема липсва. Сигналите на затоплящия се климат у нас През последните години наблюдаваме промени към по-сух и топъл климат в България. През последните 30-35 години се наблюдава спад с ¼ на валежните количества във високите планини, а те са от решаващо значение - тези региони са основни източници на прясна вода, поддържащи речни басейни, екосистеми и общности надолу по течението. Друга промяна, валидна за цялата страна, е засилването на екстремния характер на валежите, което води до трудности със събирането на тази вода в язовирите заради наноси, разливи и наводнения. Затоплянето на климата само по себе си означава по-силно изпарение дори при запазване на същите количества валеж. Проблемът засяга целия Балкански полуостров и Южна Европа Сходни затруднения с водоснабдяването и качеството на водата се наблюдават и в Северна Македония, което подчертава регионалния характер на риска. Северна Македония отчита трайна тенденция към по-сух климат и по-големи валежни колебания. Според анализ на местни журналистически и научни източници, през последните десетилетия валежите показват значителни отклонения от нормата, а прогнозите сочат намаляване с до 25% до средата на века. Това потвърждава, че сушата е регионален, а не изолиран национален проблем. Как се стопанисват водите ни? Към промените в климата се добавя и проблемът със стопанисването на водите - остарялата водопреносна мрежа и загубите на вода, използването на водата за производство на електроенергия и източването на язовирите в условията на недостиг на водни ресурси, липса на инвестиции в сектора за изграждане на нови язовири и поддържане на водопроводите. Сушата по света: мащаб и тенденции В глобален мащаб около 55 млн души са засегнати от суша всяка година и тя е най-сериозната опасност за добитъка и културите в почти всяка част на света (по данни на СЗО). Това заплашва препитанието на хората, увеличава риска от болести и смърт и е причина за масова миграция. Недостигът на вода засяга 40% от населението по света, а до 2030 г. 700 млн души ще са изложени на риск от разселване. Наличието на сладка вода намалява през последните две десетилетия по цял свят. Постоянната нетна загуба на прясна вода през последните 20 г. е с годишен темп от 324 млрд. кубически метра - достатъчно, за да задоволи годишните нужди на 280 млн. души. В регионален мащаб средната загуба на прясна вода на ниво водосборен басейн се равнява на около 3% от годишното възобновяемо количество прясна вода. В засушливите региони средната загуба на прясна вода достига 10%, което изостря недостига на вода в райони, които най-малко могат да си го позволят. Причината за тази тенденция основно е глобалното затопляне, както и човешките дейности, свързани с потреблението на вода и промените в земеползването. Каква е разликата между суша и безводие? Сушата е климатично събитие - продължителен период, в който падат значително по-малко валежи от нормалното за даден район. Сушата може да бъде метеорологична (липса на валежи), селскостопанска (влага в почвата) и хидрологична (спад на нивата на реки и езера). Влияе на човешкото здраве чрез прах, пожари и промяна в екосистемите. Безводието (или водният стрес) е социално-икономически проблем - това е криза на потреблението или ситуация, при която наличните водни ресурси не са достатъчни, за да задоволят нуждите на населението. Може да бъде причинено от суша, но често е резултат от лоша инфраструктура, замърсяване на водоизточниците или прекомерно разхищение. Безводието води до директни хигиенни проблеми, невъзможност за миене на ръце, разпространение на стомашно-чревни инфекции и критичен недостиг на питейна вода. Как сушата и безводието удрят здравето: основните пътища Обикновено сме свикнали да коментираме сушата в контекста на икономическите загуби и неудобствата за бита, но тя има много по-дълбоки социални и здравни последици. Сушата оказва както преки, така и косвени вреди върху човешкото здраве. Сушата и недостигът на вода влияят върху здравето и благосъстоянието, защото създават повишена вероятност от възникване на болести, пренасяни от вода, храна и вектори; горски пожари и лошо качество на въздуха, както и продоволствена несигурност и недохранване. Сушата може също да стане предпоставка за други екстремни климатични събития, и свързаните с тях последици за здравето. Например, може да засили топлинните вълни и да доведе до по-голям топлинен стрес. Може също така да увеличи рисковете от наводнения или огнища на инфекциозни заболявания, когато след периоди на суша се появят обилни дъждове. Кои здравни рискове засягат най-силно България? Когато водата е оскъдна, хората може да са принудени да използват замърсени водни ресурси или да ограничават хигиенните практики, което може да доведе до стомашно-чревни заболявания, кожни и очни инфекции, както и увеличава опасността от заболявания като холера. Намаленото водоснабдяване за напояване и производство на храни също може да изложи хората на здравен риск, ако се използва непречистена вода за напояване на култури, което повишава риска от огнища на болести, предавани чрез храна. Хранително-преработвателната промишленост също е уязвима, тъй като недостатъчното водоснабдяване може да доведе до по-ниски хигиенни стандарти и повишен риск от болести, предавани чрез храна. Засушаванията подсилват и пожарите, а те от своя страна водят до различни други здравни проблеми, като респираторни заболявания. Недостигът на вода означава и трудност или невъзможност за гасене на самия пожар. Болести, предавани по вода Сушите могат да влошат качеството на водата като стимулират растежа на патогени и увеличават концентрацията на замърсители във водоизточниците. Европейските страни обикновено имат добре регулирано и контролирано качество на общественото водоснабдяване, което най-вече предотвратява огнища на болести чрез доставка на безопасна питейна вода. Във водите за къпане обаче възникват микробиологични заплахи за здравето по време на сухи периоди, когато концентрациите на патогени (напр. вредни бактерии E. coli) се увеличават поради намалени нива и ниски дебити, по-високи температури на водата, по-ниски нива на кислород, повишени концентрации на сол и хранителни вещества и по-високи концентрации на патогени в речните корита и близките почви. Различни патогени (включително вируси, бактерии и паразити) могат да причинят редица заболявания, предавани по вода, които предизвикват стомашно-чревни симптоми или кожни инфекции. Ниските нива във водните басейни и по-високите температури на водата засилват стратификацията във водите за къпане, т.е. разделяне на по-топлите и по-хладните водни слоеве, което благоприятства цианобактериите и цъфтежа на водорасли. Цианобактериите (най-вече в сладководни води) и водораслите (в морски води) могат да произвеждат токсини, които са вредни за хората чрез контакт с кожата, случайно поглъщане на замърсена вода за къпане или заразена питейна вода или морски дарове. Тези патогени могат да причинят дразнене на кожата и очите, алергични симптоми, стомашно-чревни заболявания, увреждане на черния дроб и бъбреците, неврологични разстройства и рак. Болести, пренасяни от комари и кърлежи Сушата влияе върху разпространението и числеността на вектори като комари и кърлежи, като потенциално увеличава риска от векторно пренасяни заболявания. По-малкото конкуренти и хищници и повече органичен материал