Най - бързо развиващата се регионална икономика на ЕС е в България . Както и тази с най - голям спад

money.bg · Feb 18, 2026 · Collected from GDELT

Full Article

Когато български регион води в класация за икономическа активност на ниво ЕС, това показва, че там нещата се случват както трябва. Когато български регион е на опашката в такава надпревара, изводът е, че в него нещо се прави по грешен начин. Когато съседни региони са в двата края на класацията, явно проблемът вече е на равнище държавна политика. Именно такава ситуация рисуват данните на Евростат за 2024-а, според които българският Южен централен регион (Кърджали, Пловдив, Пазарджик, Хасково) е категоричен първенец на ЕС с ръст на БВП от 11%, докато Югоизточният регион (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас) е твърдо последен с цели 13,2% спад. Какво се е случило? Югоизтокът обединява силни индустриални области като Бургас и Стара Загора и на пръв поглед този икономически срив изглежда нелогичен. Едно от възможните обяснения е свързано с падане от висока база заради нестабилността на енергийните цени - в региона са повечето големи въглищни централи у нас. Секретарят на Съвета за икономически анализи Пламен Ненов коментира пред "Капитал", че през 2022 г. БВП на Стара Загора е скочил заради скъпия ток и активирането на тецовете - но този процес е затихнал с нормализирането на цените. Факт е обаче, че данните на Евростат всъщност показват няколко години на икономически спад за Югоизточния регион. След постпандемичен 10-процентов скок от 2021-а идват свиване с 2,4 на сто през 2022-а и с 4,9 на сто през 2023-а, за да се стигне до над 13 на сто година след това. Тук имаме и структурни фактори, като на тях поставя акцент ръководителят на катедра "Регионално развитие" във факултет "Управление и администрация" на УНСС доц. д-р Георги Николов. "След Стара Загора има пауза - няма индустриализация. В двата края на региона има добра икономическа активност, но по средата е "кухо" - няма бизнес, който да вдигне БВП. Когато един регион се раздели на три и в средата има дупка, той изостава от другите", посочи той пред Money.bg. Ще стане ли Стара Загора като Видин? Все пак е трудно да говорим за Югоизточна България и особено за Стара Загора без да коментираме ролята на енергетиката - особено в контекста на усилията на евросъюза за извеждане от употреба на изкопаемите горива. Има немалки опасения, че областта може да преживее икономически катаклизъм, сравним само със случилото в Северозапада през 90-те. Все още не е ясно как ще продължи процесът на декарбонизация, отбелязва доц. Николов: "След войната в Украйна се преориентираха производствените мощности към отбраната. Когато обаче спрат военните действия, зелената сделка пак ще излезе на преден план като актуалност - виждаме какви са климатичните промени". По думите му ЕС може да се окаже "притиснат от природата" да промени приоритетите си, като цитира и прогнози за загуби от около 100 млрд. долара годишно именно заради промените в околната среда. Това неминуемо ще засегне традиционната енергетика, а военната индустрия не може трайно да компенсира икономическия ефект от намаляване на активността на въглищните централи, категоричен е експертът. Той призовава за създаването на механизми за преквалификация на хилядите работници и създаване на условия за привличане на нови инвеститори. Има и възможност много от специалистите да бъдат ангажирани с реализацията на проектите за нови ядрени мощности. "Стара Загора е естествен център, който може да се развие икономически", категоричен е доц. Николов и посочва, че в областта има много малки и средни предприятия извън енергетиката, а би трябвало да се появят и нови възможности за бизнеса. Така според него не би следвало Стара Загора да стане Видин. Държавата на дисбалансите Както данните на Евростат на равнище ЕС, така и скорошното изследване на Института за пазарна икономика за показателите на отделните български общини показват много ясно, че нашата страна се развива на няколко скорости. София формира 44% от БВП на страната през 2024 г. и икономическите показатели на столицата са над средните за ЕС. Югозападният регион, към който тя принадлежи, се класира високо, но в него влизат и областни центрове с пъти по-слабо развитие. Тежестта на София се е увеличила двойно за под 25 години, а тенденцията е "откъсването" ѝ от останалата част от България да се ускорява. Не помага и фактът, че през последните 2 години редица западни инвеститори решиха да прекратят дейността си на много места из страната - и това засяга предприятия почти изцяло извън столицата. Южен централен регион изглежда много добре в класацията на Евростат, но това е с огромния принос на Пловдив и особено на "Тракия икономическа зона". Това е и естествен център на страната, като традиционно това значи добра свързаност и инфраструктура. Останалите области в региона са драстично назад като БВП на глава от населението и средни заплати. Цели области в Северна България пък допринасят с по под 1% от общия брутен вътрешен продукт. "Заради слабата свързаност трите северни региона няма да имат движение по отношение на икономическия растеж, докато не се изгради АМ "Хемус", категоричен е доц. Николов. При положение, че почти половината икономика на държавата е съсредоточена буквално в един град, идва логичният въпрос - кога и дали въобще ще видим регионална икономика на средноевропейско ниво извън столицата? Положителният отговор изисква последователни политики от държавата - иначе все така ще си говорим за София и България все едно не са част от едно цяло. Икономически новини / Макро / Икономика / Най-бързо развиващата се регионална икономика на ЕС е в България. Както и тази с най-голям спад